Feb 5, 2010, 11:56 AM

На синджир 

  Poetry
435 0 9

Тъгата ми свободно се разходи

Всяко кътче тя преброди

Навсякъде по тялото ми мина

Пролет лято есен зима...

Опита се да ме прегърне

В тъжна сянка тя да ме превърне

Да ме размекне и да изтека

Превърна ме в река

От нежност и от топлина

Тъгата моя ужаси се

Опита се да бъде зла

Изля си яростта

Изтече със сълзите...

Изтъня - приковах я

Със синджири по ъглите

Потъпках гордостта ù

Намерих слабостта ù

Силен съм сега

А тъгата на синджир държа

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "А тъгата на синджир държа"
    ...............................................
    Страхотна метафора, страхотен стих!
    Възхитена съм! Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • Връзвай я здраво,Любо!
    Привет!
  • Така де
  • СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ за Селвер,Жарава,Галина,Вики,Ивон,Цветослава,Борко,Водолеея...и за всички които ще се отбият при мен.Малко на брой но качествени и азсъм доволен ,че ВИ ИМА ПРИЯТЕЛИ!!!!!
  • Твоята тъга много талантлива май...щом те превръща "в река
    от нежност и от топлина".... А ако не е на синджир, какви ли чудеса може да сътвори?! Имаш "6-ичка" от мен!
  • Браво Любо! Да живее... на синджир! Предала се е тъгата- напипал си и Ерато-генните зони... !
  • Много хубаво казано!!!Харесах...поздрави!!!
  • Понякога си заслужава да отпуснеш малко синджира...
    Защото Тъгата е най-креативното състояние на Човека.
    Но ти го знаеш, Любо!
    Поздрави за проникновението!!!
  • чудничко
Random works
: ??:??