На синджир

Poetry

624 0 9

Тъгата ми свободно се разходи

Всяко кътче тя преброди

Навсякъде по тялото ми мина

Пролет лято есен зима...

Опита се да ме прегърне

В тъжна сянка тя да ме превърне

Да ме размекне и да изтека

Превърна ме в река

От нежност и от топлина

Тъгата моя ужаси се

Опита се да бъде зла

Изля си яростта

Изтече със сълзите...

Изтъня - приковах я

Със синджири по ъглите

Потъпках гордостта ù

Намерих слабостта ù

Силен съм сега

А тъгата на синджир държа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"А тъгата на синджир държа"
...............................................
Страхотна метафора, страхотен стих!
Възхитена съм! Поздрави за оригиналния поет!
БЪДИ!

2010-02-07T16:46:59+02:00
paula (Паула Петрова)

Връзвай я здраво,Любо!
Привет!

2010-02-05T20:05:44+02:00
Човек (Анна Станоева)

Така де

2010-02-05T19:28:51+02:00
longin (Любомир Деничин)

СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ за Селвер,Жарава,Галина,Вики,Ивон,Цветослава,Борко,Водолеея...и за всички които ще се отбият при мен.Малко на брой но качествени и азсъм доволен ,че ВИ ИМА ПРИЯТЕЛИ!!!!!

2010-02-05T16:22:58+02:00
vodoleia (Мария)

Твоята тъга много талантлива май...щом те превръща "в река
от нежност и от топлина".... А ако не е на синджир, какви ли чудеса може да сътвори?! Имаш "6-ичка" от мен!

2010-02-05T16:00:18+02:00