На синджир

Поезия

626 0 9

Тъгата ми свободно се разходи

Всяко кътче тя преброди

Навсякъде по тялото ми мина

Пролет лято есен зима...

Опита се да ме прегърне

В тъжна сянка тя да ме превърне

Да ме размекне и да изтека

Превърна ме в река

От нежност и от топлина

Тъгата моя ужаси се

Опита се да бъде зла

Изля си яростта

Изтече със сълзите...

Изтъня - приковах я

Със синджири по ъглите

Потъпках гордостта ù

Намерих слабостта ù

Силен съм сега

А тъгата на синджир държа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"А тъгата на синджир държа"
...............................................
Страхотна метафора, страхотен стих!
Възхитена съм! Поздрави за оригиналния поет!
БЪДИ!

2010-02-07T16:46:59+02:00
paula (Паула Петрова)

Връзвай я здраво,Любо!
Привет!

2010-02-05T20:05:44+02:00
Човек (Анна Станоева)

Така де

2010-02-05T19:28:51+02:00
longin (Любомир Деничин)

СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ за Селвер,Жарава,Галина,Вики,Ивон,Цветослава,Борко,Водолеея...и за всички които ще се отбият при мен.Малко на брой но качествени и азсъм доволен ,че ВИ ИМА ПРИЯТЕЛИ!!!!!

2010-02-05T16:22:58+02:00
vodoleia (Мария)

Твоята тъга много талантлива май...щом те превръща "в река
от нежност и от топлина".... А ако не е на синджир, какви ли чудеса може да сътвори?! Имаш "6-ичка" от мен!

2010-02-05T16:00:18+02:00