daik (Георги Динински)
355 483
19 дек. 2008 г., 16:43

На Ст. Панчев 

  Поэзия » Гражданская
625 0 7

Ст. Панчев (1879-1913)

"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижи в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя си баща..."
Последния стих, изпратен от фронта, пристига заедно с известието за смъртта му.


Аз виждам как вечерно преди боя
оставяш в къщи свойте страхове,
как галиш детската главичка... Твоя
последна грижа във безумни светове
е истинските, вечните завети
на малкото човече да дадеш.
Любов към нашата земя да свети
в очите му - дори и да умреш!
Ти "Сине мой!" мълвиш Поете
преди в "На нож!" да изкривиш уста
и както във Родината ни е прието,
завета си подписваш със кръвта!

© Георги Динински Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поклон! Отдавна не бях чела толкова хубав стих, посветен на саможертвата в името на Родината. Поздрав сърдечен!
  • прекланям се...
  • "Любов към нашата земя да свети в очите му - дори и да умреш!" Има Родина, има България и чеда да дадат живота си за нея...И една стойностна творба за тяхната саможертва! Поздрави!



  • "завета си подписваш със кръвта!"
    Тук мога само да замълча...
  • Веси, оправих датата
    Надя, ще го проверя...но мисля, че си права
  • "...може би последен ден е тоя,
    в който те милува твой баща..."
    Поне така го помня от училище.

    Твоето стихотворение много ми хареса! Силно е!
  • Дайки...отдавна не си идвал!
    А там горе нещо в датата има сбъркано
Предложения
: ??:??