Ст. Панчев (1879-1913)
"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижи в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя си баща..."
Последния стих, изпратен от фронта, пристига заедно с известието за смъртта му.
Аз виждам как вечерно преди боя
оставяш в къщи свойте страхове,
как галиш детската главичка... Твоя
последна грижа във безумни светове
е истинските, вечните завети
на малкото човече да дадеш. ...