На Ст. Панчев
Ст. Панчев (1879-1913)
"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижи в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя си баща..."
Последния стих, изпратен от фронта, пристига заедно с известието за смъртта му.
Аз виждам как вечерно преди боя
оставяш в къщи свойте страхове,
как галиш детската главичка... Твоя
последна грижа във безумни светове
е истинските, вечните завети
на малкото човече да дадеш.
Любов към нашата земя да свети
в очите му - дори и да умреш!
Ти "Сине мой!" мълвиш Поете
преди в "На нож!" да изкривиш уста
и както във Родината ни е прието,
завета си подписваш със кръвта!
© Георги Динински Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поклон! Отдавна не бях чела толкова хубав стих, посветен на саможертвата в името на Родината. Поздрав сърдечен!
-
прекланям се...
-
"Любов към нашата земя да свети в очите му - дори и да умреш!" Има Родина, има България и чеда да дадат живота си за нея...И една стойностна творба за тяхната саможертва! Поздрави!
-
"завета си подписваш със кръвта!"
Тук мога само да замълча... -
Веси, оправих датата
Надя, ще го проверя...но мисля, че си права -
"...може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща..."
Поне така го помня от училище.
Твоето стихотворение много ми хареса! Силно е! -
Дайки...отдавна не си идвал!
А там горе нещо в датата има сбъркано
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
