ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти.
Талант. Харизма. И възхита.
Игра така, че цяла първа ложа
изправяше се на крака - да гледа.
Игра със цветето, игра със ножа.
А Мелпомена беше много бледа.
Не плачем... Няма съ̀лзи вече.
Отвя ги бурно артистичен вятър...
Оставаш наш кумир! И Мастер вечен!
Безкраен бис в небесния театър!
© Нина Чилиянска Все права защищены
Поклон пред незабравимия актьор и мир на душата му!