29 нояб. 2019 г., 10:58

На Стефан Данаилов

694 5 4

ххх

 На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!

 

 

Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти.
Талант. Харизма. И възхита.

Игра така, че цяла първа ложа
изправяше се на крака - да гледа.
Игра със цветето, игра със ножа.
А Мелпомена беше много бледа.

Не плачем... Няма съ̀лзи вече.
Отвя ги бурно артистичен вятър...
Оставаш наш кумир! И Мастер вечен!
Безкраен бис в небесния театър!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно посвещение, Нина, с много силен финал!
    Поклон пред незабравимия актьор и мир на душата му!
  • Мир и покой за душата му...
    Той ще продължи актьорския си триумф в
    " небесния театър", а ние ще продължим да го аплодираме от земята със същата обич и възхита!
    Поздравявам те за това чувствено посвещение, Нина!
  • Един от малкото сияещи със собствена светлина! И продължава да го прави!
    Поклон!
  • Велик! Почитания за стиха!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...