29 нояб. 2019 г., 10:58

На Стефан Данаилов

696 5 4

ххх

 На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!

 

 

Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти.
Талант. Харизма. И възхита.

Игра така, че цяла първа ложа
изправяше се на крака - да гледа.
Игра със цветето, игра със ножа.
А Мелпомена беше много бледа.

Не плачем... Няма съ̀лзи вече.
Отвя ги бурно артистичен вятър...
Оставаш наш кумир! И Мастер вечен!
Безкраен бис в небесния театър!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно посвещение, Нина, с много силен финал!
    Поклон пред незабравимия актьор и мир на душата му!
  • Мир и покой за душата му...
    Той ще продължи актьорския си триумф в
    " небесния театър", а ние ще продължим да го аплодираме от земята със същата обич и възхита!
    Поздравявам те за това чувствено посвещение, Нина!
  • Един от малкото сияещи със собствена светлина! И продължава да го прави!
    Поклон!
  • Велик! Почитания за стиха!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...