ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти.
Талант. Харизма. И възхита.
Игра така, че цяла първа ложа
изправяше се на крака - да гледа.
Игра със цветето, игра със ножа.
А Мелпомена беше много бледа.
Не плачем... Няма съ̀лзи вече.
Отвя ги бурно артистичен вятър...
Оставаш наш кумир! И Мастер вечен!
Безкраен бис в небесния театър!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
