ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти.
Талант. Харизма. И възхита.
Игра така, че цяла първа ложа
изправяше се на крака - да гледа.
Игра със цветето, игра със ножа.
А Мелпомена беше много бледа.
Не плачем... Няма съ̀лзи вече.
Отвя ги бурно артистичен вятър...
Оставаш наш кумир! И Мастер вечен!
Безкраен бис в небесния театър!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
