23 дек. 2020 г., 07:37

На стража

408 0 1

Момчета, момичета, спете добре!
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.

Вълните не плашат скалата у мен.
Сърце я наричам. Сълзи не познава!
Докрай ви обичам! До сетния ден, 
до сетната дума, която сближава.

Небето запява и тътен ехти!
Лъчите се гонят и птиците пеят.
Стотици сияйно-красиви очи –
които се любят, под залеза греят.

Момчета, момичета, спете добре...
Когато сте будни, на вас ще разкажа
за дните си чудни под светло небе.
Стихията мина. Оставам на стража.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стражарът апаши гони,
    играта детска е в сила...
    Опасност неминуема грози ни,
    когато стражарът превърне се в апаш...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...