23 дек. 2020 г., 07:37

На стража

407 0 1

Момчета, момичета, спете добре!
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.

Вълните не плашат скалата у мен.
Сърце я наричам. Сълзи не познава!
Докрай ви обичам! До сетния ден, 
до сетната дума, която сближава.

Небето запява и тътен ехти!
Лъчите се гонят и птиците пеят.
Стотици сияйно-красиви очи –
които се любят, под залеза греят.

Момчета, момичета, спете добре...
Когато сте будни, на вас ще разкажа
за дните си чудни под светло небе.
Стихията мина. Оставам на стража.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стражарът апаши гони,
    играта детска е в сила...
    Опасност неминуема грози ни,
    когато стражарът превърне се в апаш...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...