Момчета, момичета, спете добре!
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.
Вълните не плашат скалата у мен.
Сърце я наричам. Сълзи не познава!
Докрай ви обичам! До сетния ден,
до сетната дума, която сближава.
Небето запява и тътен ехти!
Лъчите се гонят и птиците пеят.
Стотици сияйно-красиви очи –
които се любят, под залеза греят.
Момчета, момичета, спете добре...
Когато сте будни, на вас ще разкажа
за дните си чудни под светло небе.
Стихията мина. Оставам на стража.
© Димитър Драганов Всички права запазени
играта детска е в сила...
Опасност неминуема грози ни,
когато стражарът превърне се в апаш...