23 dic 2020, 7:37

На стража

Poesía » Filosófica

405 0 1

Момчета, момичета, спете добре!
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.

Вълните не плашат скалата у мен.
Сърце я наричам. Сълзи не познава!
Докрай ви обичам! До сетния ден,
до сетната дума, която сближава.

Небето запява и тътен ехти!
Лъчите се гонят и птиците пеят.
Стотици сияйно-красиви очи –
които се любят, под залеза греят.

Момчета, момичета, спете добре...
Когато сте будни, на вас ще разкажа
за дните си чудни под светло небе.
Стихията мина. Оставам на стража.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Maryroj (МД)

Стражарът апаши гони,
играта детска е в сила...
Опасност неминуема грози ни,
когато стражарът превърне се в апаш...

2020-12-23T15:49:01+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0