На сутринта
Вятърът - мъркащо коте -
затваря вратите на спомена...
Събуждам се портокалово-потна,
с изражение бонбонено...
След любовната нощ - изстрел в десятката -
дрехите ми се струват ненужни.
Спиш до мен, изтощен от схватката.
Сънуваш приливи теменужни.
И аз не знам дали е реално
това наше внезапно обсебване...
През прозореца гълъб наднича нахално
и ми шепне нещо вълшебно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
