22 мая 2024 г., 13:58

На св. Климент Охридски 

  Поэзия
769 13 26

Пропуква пламъкът, догаря свещ.

Вън изтънява нишката на мрака.

С перо в ръка, прегърбен силует

свещенодейства над писалищната маса.

С нов дух по пергамента оживяват

буквите една подир една.

Към знание безсмъртните скрижали

са мост към светлите ни писмена.

Защото нужни са ни точно днес –

жив извор във духовната пустиня.

Народът ни, обезверен и клет,

поведен е от слепите пастири!

На словото е нужно светлина!

Свещѝца, Клименте, подобно твоята.

Да лумва огън от една искра

в душите, от лъжите им отровени!

Във името на праотците свои,

на знанието единствено да сме покорни,

а буквите и българското слово

далеч от мрака нека да ни водят!

Показа ни, че словото въздадено е Сила!

И делото ти светло не е напразно!

Благословени сме, навеки ще ни има,

книжовността си в бъдното, ако опазим!

 

.................

В памет на Свети Климент Охридски, първоучител на българския народ, който продължава великото дело на Св. Св. Кирил и Методий, създали глаголическата българска азбука. Той я усъвършенства по-късно с цел по-лесно усвояване и разпространение, като включва в нея и всички особености на българския език при писмено изразяване. С този акт българският народ заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.

 

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??