На св. Климент Охридски
Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват
буквите една подир една.
Към знание безсмъртните скрижали
са мост към светлите ни писмена.
Защото нужни са ни точно днес –
жив извор във духовната пустиня.
Народът ни, обезверен и клет,
поведен е от слепите пастири!
На словото е нужно светлина!
Свещѝца, Клименте, подобно твоята.
Да лумва огън от една искра
в душите, от лъжите им отровени!
Във името на праотците свои,
на знанието единствено да сме покорни,
а буквите и българското слово
далеч от мрака нека да ни водят!
Показа ни, че словото въздадено е Сила!
И делото ти светло не е напразно!
Благословени сме, навеки ще ни има,
книжовността си в бъдното, ако опазим!
.................
В памет на Свети Климент Охридски, първоучител на българския народ, който продължава великото дело на Св. Св. Кирил и Методий, създали глаголическата българска азбука. Той я усъвършенства по-късно с цел по-лесно усвояване и разпространение, като включва в нея и всички особености на българския език при писмено изразяване. С този акт българският народ заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
© Даниела Виткова All rights reserved.
