24 апр. 2006 г., 07:26

На Светослав

1.2K 0 6

 

Можеш ли да ме прегърнеш,
искрено и без лъжи?
Можеш ли честно да отвърнеш
на въпроса ми: "Дали
ме сънуваш постоянно,
както ме сънуваше преди,
дали без мен ти е забавно,
дали без мене те боли?"

Можеш ли да ме отминеш?
Можеш ли да отречеш,
че без мен пътища на виждаш,
че угасва бързо всичко като свещ?

Да усетиш можеш ли без мене
допира на пролетните дъждове?
За да почувстваш колко дълго време
не съм пожелавала други мъже.

 

А дали да ме целунеш пак ще можеш
и да не трепнеш, както тр
ъпнеше преди?
Чудя се дали самичък някъде отдавна бродиш
или прегърнал друга, неспокойно спиш.


Можеш ли от мене да се отречеш?
Можеш - вече го направи!

Но да спреш да ме обичаш - не!
Няма никога да ме забравиш.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...