На Светослав
Можеш ли да ме прегърнеш,
искрено и без лъжи?
Можеш ли честно да отвърнеш
на въпроса ми: "Дали
ме сънуваш постоянно,
както ме сънуваше преди,
дали без мен ти е забавно,
дали без мене те боли?"
Можеш ли да ме отминеш?
Можеш ли да отречеш,
че без мен пътища на виждаш,
че угасва бързо всичко като свещ?
Да усетиш можеш ли без мене
допира на пролетните дъждове?
За да почувстваш колко дълго време
не съм пожелавала други мъже.
А дали да ме целунеш пак ще можеш
и да не трепнеш, както тръпнеше преди?
Чудя се дали самичък някъде отдавна бродиш
или прегърнал друга, неспокойно спиш.
Можеш ли от мене да се отречеш?
Можеш - вече го направи!
Но да спреш да ме обичаш - не!
Няма никога да ме забравиш.
© Малена All rights reserved.
мм
