На сърцето, как да обясня?!
На тръгване, не казвай "сбогом"!
Сърцето няма да те чуе,
че вие от неистовата болка –
светът за него, вече друг е!
А тръгнеш ли, не се обръщай,
след "камък хвърлен във водата"!...
Без туй, изстина тази къща,
слана попари ѝ душата!
А слънцето?...Къде отиде?!...
Цветята спряха да ухаят...
Осиротя небето без звездите...
Вледенѝ ме студ, а вече май е!...
Все пак, ще продължа...Ще мога!...
С друг "наш'та" песен ще запея,
но търси те в съня, тревожно –
от сърцето зрънце, те копнее!...
Ще ме връща споменът все още,
при всеки звук от песента...
Знам, свършиха онези нощи...
Но, на сърцето... как да обясня?!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
