На сърцето, как да обясня?!
На тръгване, не казвай "сбогом"!
Сърцето няма да те чуе,
че вие от неистовата болка –
светът за него, вече друг е!
А тръгнеш ли, не се обръщай,
след "камък хвърлен във водата"!...
Без туй, изстина тази къща,
слана попари ѝ душата!
А слънцето?...Къде отиде?!...
Цветята спряха да ухаят...
Осиротя небето без звездите...
Вледенѝ ме студ, а вече май е!...
Все пак, ще продължа...Ще мога!...
С друг "наш'та" песен ще запея,
но търси те в съня, тревожно –
от сърцето зрънце, те копнее!...
Ще ме връща споменът все още,
при всеки звук от песента...
Знам, свършиха онези нощи...
Но, на сърцето... как да обясня?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
