На сърцето последния зов
То в мене дълбоко стаено,
покрито е в черна тъга.
Самотно и наранено,
все ще жадува за любовта.
То с последен зов ще изрича
тези болезнени и силни слова.
Че в теб само то ще обича,
не познава друг на света.
На сърцето последния зов,
тон отмалял и някак си глух.
На теб ще се моли за капка любов,
ти чу ли мелодията, защото аз вече я чух.
На мойто сърце последния вик,
не почувства ли ти любовта.
Не видя ли любовния лик,
или само видя мойта тъга.
И сърцето след теб ще крещи,
не чу ли тъжния зов.
Едва ли някога обичал си ме ти,
щом никога не си срещал любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
