20.04.2012 г., 0:09

На сърцето последния зов

666 0 2

 

 

То в мене дълбоко стаено,

покрито е в черна тъга.

Самотно и наранено,

все ще жадува за любовта.

 

То с последен зов ще изрича

тези болезнени и силни слова.

Че в теб само то ще обича,

не познава друг на света.

 

На сърцето последния зов,

тон отмалял и някак си глух.

На теб ще се моли за капка любов,

ти чу ли мелодията, защото аз вече я чух.

 

На мойто сърце последния вик,

не почувства ли ти любовта.

Не видя ли любовния лик,

или само видя мойта тъга.

 

И сърцето след теб ще крещи,

не чу ли тъжния зов.

Едва ли някога обичал си ме ти,

щом никога не си срещал любов.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...