На сърцето последния зов
То в мене дълбоко стаено,
покрито е в черна тъга.
Самотно и наранено,
все ще жадува за любовта.
То с последен зов ще изрича
тези болезнени и силни слова.
Че в теб само то ще обича,
не познава друг на света.
На сърцето последния зов,
тон отмалял и някак си глух.
На теб ще се моли за капка любов,
ти чу ли мелодията, защото аз вече я чух.
На мойто сърце последния вик,
не почувства ли ти любовта.
Не видя ли любовния лик,
или само видя мойта тъга.
И сърцето след теб ще крещи,
не чу ли тъжния зов.
Едва ли някога обичал си ме ти,
щом никога не си срещал любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
