darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
3 июн. 2010 г., 16:53

На татко 

  Поэзия
2950 7 30

Не сме приятели, не си ми и приятен.

И твърде малко ме засягат твойте истини.

За хората, за времето, за хляба...

Горчат и ми присядат между липсите...

На повече от няколко по седем

от първите и важните години.

Едва ли със причина съм родена.

Не виждам и причина да ме има.

И някак си приличам на нелепица –

неискана, без смисъл, не на място.

Видяла съм не повече от слепите.

И зная, че не мога да порасна.

Защото ме е страх, че е наследствена

идеята за вечното течение.

Идеята за вечната посредственост,

за малкото ти битово спасение,

което те съсипва ежедневно.

И дави суетата ти. На капки.

В присъствие,  дотолкова безтебно,

че няма начин да ти кажа вече „татко”.

А ти си толкова отчайващо различен

от детската ми девствена представа.

 

Отчайващо дотам, че ми приличаш

на мое изкривено огледало...

 

 

© Надежда Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??