Jun 3, 2010, 4:53 PM

На татко 

  Poetry
3103 7 30
Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем
от първите и важните години.
Едва ли със причина съм родена.
Не виждам и причина да ме има.
И някак си приличам на нелепица –
неискана, без смисъл, не на място.
Видяла съм не повече от слепите.
И зная, че не мога да порасна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??