На татко
Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода
и исках да изкъпя страховете.
С три пръста беше божата следа
на ранна пролет, пълнеща морето.
Сега съм на душата плът и кръв...
... задушно ми е, въздухът избухна.
Но сини са звездите... все такъв...
Пресипналата линия е глуха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
