Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода
и исках да изкъпя страховете.
С три пръста беше божата следа
на ранна пролет, пълнеща морето.
Сега съм на душата плът и кръв...
... задушно ми е, въздухът избухна.
Но сини са звездите... все такъв...
Пресипналата линия е глуха.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
