ИнаКалина
523 11421
7.11.2020 г., 20:41 ч.

На татко 

  Поезия
439 11 13

Понякога съм тънка като свещ,

от тези дето трудно се запалват.

Запалят ли се - капе лед от пещ

на късна зима, лепкаща и кална.

 

Тогава бях куршумена вода

и исках да изкъпя страховете.

С три пръста беше божата следа

на ранна пролет, пълнеща морето.

 

Сега съм на душата плът и кръв...

... задушно ми е, въздухът избухна.

Но сини са звездите... все такъв...

Пресипналата линия е глуха.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Желали бихте да прозрете тайната на смъртта, но къде ще я откриете, ако не в сърцето на живота?"- Заре, благодаря.
    Благодаря, че намина, Райне.
  • В сърцето скътана е обичта....
  • "Сега съм на душата плът и кръв..."Ти си запомнящо се явление, в което няма напразна думичка!
  • Благодаря ви, Мая и Ники!
  • ....!
  • Не знам дали има човек, който да не е загубил някой. Прочетох коментарите и съм благодарна, че споделих стихотворението с вас. То е емоция. Няма други претенции. Като например кое как е казано и защо така е казано - сигурна съм, че има други варианти. Мога да го пренапиша поне пет пъти. Но не мога да му обещая същата моя емоция. Благодаря ви!
  • И моят Тати ми липсва!
    Макар,че напоследък го сънувам!
    Вратата се отвори.
    Събота
  • Ще помълча до теб, Краси...
  • И учиш се отново да говориш
    с изплакани очи живот да сричаш.
    Затворил си най-светлия прозорец,
    за капчицата обич коленичиш. 😢
  • 😢 "... все такъв..."
  • Много силно, Краси!
  • Посядам, да помълчим...
  • Краси, Краси ...
    Не ми се казва нищо ..
Предложения
: ??:??