7 nov 2020, 20:41

На татко 

  Poesía
484 11 12
Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода
и исках да изкъпя страховете.
С три пръста беше божата следа
на ранна пролет, пълнеща морето.
Сега съм на душата плът и кръв...
... задушно ми е, въздухът избухна.
Но сини са звездите... все такъв...
Пресипналата линия е глуха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??