на Татко, който много искаше да полети...
на Татко
...
запечатват се моментите в съзнанието ми,
звуците, картините, цветните...
и миризмата на бор... и огън.
лети ястребът, редом до него соколът,
опитвам се да ги настигна, уви...
нямам техните криле,
редом с вятъра рея се,
подлитам край враното ято, усмихвам се...
"Здравей, бащице!
Честит празник!"
ех, тези болници...
многоетажни кутийки изпълнени със скръб...
спирала, завой над гората...
чувам ромоленето на потока...
и разказа на вятъра в листака,
птичият укор, към недораслото коте,
и далечният глас на баща ми:
"Лети, сине, лети..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Коев Все права защищены
