23.10.2006 г., 11:54 ч.

на Татко, който много искаше да полети... 

  Поезия
775 0 6

                                                   на Татко

...
запечатват се моментите в съзнанието ми,
звуците, картините, цветните...
и миризмата на бор... и огън.
лети ястребът, редом до него соколът,
опитвам се да ги настигна, уви...
нямам техните криле,
редом с вятъра рея се,
подлитам край враното ято, усмихвам се...
"Здравей, бащице!
Честит празник!"
ех, тези болници...
многоетажни кутийки изпълнени със скръб...
спирала, завой над гората...
чувам ромоленето на потока...
и разказа на вятъра в листака,
птичият укор, към недораслото коте,
и далечният глас на баща ми:
"Лети, сине, лети..."

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??