6 авг. 2008 г., 16:03

На "ти" с любовта

949 0 22
 

Измръзнали са тези въпросителни,

 

с които перфорирах всички истини,

 

превърнати от тебе във спасителни

 

ковчези, запечатани с измислици.

 

Накара ме да вярвам безотказно,

 

а после се заключи във мълчание;

 

не каза, че пилея се напразно

 

в химерата ти - пълна с отчаяние.

 

И всъщност вече няма да ти трябвам,

 

защото повтаряемо сънувам,

 

че тихо от миражите ти бягам,

 

че с тебе за последно се сбогувам.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...