6 ago 2008, 16:03

На "ти" с любовта

  Poesía » Otra
952 0 22
 

Измръзнали са тези въпросителни,

 

с които перфорирах всички истини,

 

превърнати от тебе във спасителни

 

ковчези, запечатани с измислици.

 

Накара ме да вярвам безотказно,

 

а после се заключи във мълчание;

 

не каза, че пилея се напразно

 

в химерата ти - пълна с отчаяние.

 

И всъщност вече няма да ти трябвам,

 

защото повтаряемо сънувам,

 

че тихо от миражите ти бягам,

 

че с тебе за последно се сбогувам.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...