Измръзнали са тези въпросителни,
с които перфорирах всички истини,
превърнати от тебе във спасителни
ковчези, запечатани с измислици.
Накара ме да вярвам безотказно,
а после се заключи във мълчание;
не каза, че пилея се напразно
в химерата ти - пълна с отчаяние.
И всъщност вече няма да ти трябвам,
защото повтаряемо сънувам,
че тихо от миражите ти бягам,
че с тебе за последно се сбогувам.
© Геновева Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
