27 янв. 2014 г., 19:23

На Война...

769 0 0

Въоръжен със

моя

Schneider Tops 505 F

Чакам момента

за да стрелям

Дебна противника

Опитвам да предвидя реакциите му

Изучавам терена

Обмислям възможните ситуации

Един от нашите все ми повтаря

"Стреляй напосоки...

 Не спирай да стреляш...

 Все ще улучиш нещо...

 Не пести муниции ако искаш да оцелееш..."

Така и не се научих да го правя

Струва ми се твърде уморително

и безсмислено

Обичам да ги убивам

прецизно

Отдалеко

Като Брат Пит в "Убивай ги нежно"

Но не точно така

По-скоро като Джъд Лоу във "Враг пред портите"

Като Василий Зайцев

Да си наглася оптическия мерник

и да чакам

да наблюдавам

докато сами не ми паднат

и тогава

малко преди да се измъкнат съвсем

когато вече си мислят че са недосегаеми

ПААААА...

Да ги ударя в сърцето 

Аз и моят добър стар шнайдер

сме почти неразделни

Най-добрият ми приятел

Когато го държа се чувствам безсмъртен

Най-коварното оръжие измислено някога от човека

Няма по-голям адреналин от това да стреляш

с това произведение на изкуството

Почти незабележим

но едновременно с това внушителен

и стабилен

Той е много удобен за употреба

Made in Germany

И все пак малцина могат да го използват правилно

Както е със всички оръжия, впрочем...

 

Забележка: Това не е реклама на Schneider. Просто за да постигна желания ефект, трябва да използвам името. 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еди Кой си Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...