На Война...

Въоръжен със

моя

Schneider Tops 505 F

Чакам момента

за да стрелям

Дебна противника

Опитвам да предвидя реакциите му

Изучавам терена

Обмислям възможните ситуации

Един от нашите все ми повтаря

"Стреляй напосоки...

 Не спирай да стреляш...

 Все ще улучиш нещо...

 Не пести муниции ако искаш да оцелееш..."

Така и не се научих да го правя

Струва ми се твърде уморително

и безсмислено

Обичам да ги убивам

прецизно

Отдалеко

Като Брат Пит в "Убивай ги нежно"

Но не точно така

По-скоро като Джъд Лоу във "Враг пред портите"

Като Василий Зайцев

Да си наглася оптическия мерник

и да чакам

да наблюдавам

докато сами не ми паднат

и тогава

малко преди да се измъкнат съвсем

когато вече си мислят че са недосегаеми

ПААААА...

Да ги ударя в сърцето 

Аз и моят добър стар шнайдер

сме почти неразделни

Най-добрият ми приятел

Когато го държа се чувствам безсмъртен

Най-коварното оръжие измислено някога от човека

Няма по-голям адреналин от това да стреляш

с това произведение на изкуството

Почти незабележим

но едновременно с това внушителен

и стабилен

Той е много удобен за употреба

Made in Germany

И все пак малцина могат да го използват правилно

Както е със всички оръжия, впрочем...

Забележка: Това не е реклама на Schneider. Просто за да постигна желания ефект, трябва да използвам името.