27.01.2014 г., 19:23

На Война...

767 0 0

Въоръжен със

моя

Schneider Tops 505 F

Чакам момента

за да стрелям

Дебна противника

Опитвам да предвидя реакциите му

Изучавам терена

Обмислям възможните ситуации

Един от нашите все ми повтаря

"Стреляй напосоки...

 Не спирай да стреляш...

 Все ще улучиш нещо...

 Не пести муниции ако искаш да оцелееш..."

Така и не се научих да го правя

Струва ми се твърде уморително

и безсмислено

Обичам да ги убивам

прецизно

Отдалеко

Като Брат Пит в "Убивай ги нежно"

Но не точно така

По-скоро като Джъд Лоу във "Враг пред портите"

Като Василий Зайцев

Да си наглася оптическия мерник

и да чакам

да наблюдавам

докато сами не ми паднат

и тогава

малко преди да се измъкнат съвсем

когато вече си мислят че са недосегаеми

ПААААА...

Да ги ударя в сърцето 

Аз и моят добър стар шнайдер

сме почти неразделни

Най-добрият ми приятел

Когато го държа се чувствам безсмъртен

Най-коварното оръжие измислено някога от човека

Няма по-голям адреналин от това да стреляш

с това произведение на изкуството

Почти незабележим

но едновременно с това внушителен

и стабилен

Той е много удобен за употреба

Made in Germany

И все пак малцина могат да го използват правилно

Както е със всички оръжия, впрочем...

 

Забележка: Това не е реклама на Schneider. Просто за да постигна желания ефект, трябва да използвам името. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еди Кой си Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...