20 нояб. 2008 г., 00:46

На всеки миг дарявай светлина

1K 0 7


Какво е мигът...?
Една открадната целувка във дъжда,
една сълза, стаена във очите,
един изтръгнат вик сред тишина,
една усмивка, сгряла пак очите.
Едно дръвче, за пръв път дало плод,
едно надничащо събудено кокиче,
една звезда, изгряла в небосвода,
едно нашепване... Обичам те...
Едно желание да споделиш света,
една душа, към теб затичана,
една ръка, едно сърце туптящо,
една любов, узряла през годините.
И колко мига ни остават още -
докрай ще се изнижат миговете,
и колко още дни и нощи
ще търсим нови чудни мигове...?
Ти вземай светлина от всеки миг,
на всеки миг дарявай светлина,
събирай ценни мигове и ги пази,
за после... след като настъпи мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...