20.11.2008 г., 0:46

На всеки миг дарявай светлина

1K 0 7


Какво е мигът...?
Една открадната целувка във дъжда,
една сълза, стаена във очите,
един изтръгнат вик сред тишина,
една усмивка, сгряла пак очите.
Едно дръвче, за пръв път дало плод,
едно надничащо събудено кокиче,
една звезда, изгряла в небосвода,
едно нашепване... Обичам те...
Едно желание да споделиш света,
една душа, към теб затичана,
една ръка, едно сърце туптящо,
една любов, узряла през годините.
И колко мига ни остават още -
докрай ще се изнижат миговете,
и колко още дни и нощи
ще търсим нови чудни мигове...?
Ти вземай светлина от всеки миг,
на всеки миг дарявай светлина,
събирай ценни мигове и ги пази,
за после... след като настъпи мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...