20.11.2008 г., 0:46

На всеки миг дарявай светлина

1K 0 7


Какво е мигът...?
Една открадната целувка във дъжда,
една сълза, стаена във очите,
един изтръгнат вик сред тишина,
една усмивка, сгряла пак очите.
Едно дръвче, за пръв път дало плод,
едно надничащо събудено кокиче,
една звезда, изгряла в небосвода,
едно нашепване... Обичам те...
Едно желание да споделиш света,
една душа, към теб затичана,
една ръка, едно сърце туптящо,
една любов, узряла през годините.
И колко мига ни остават още -
докрай ще се изнижат миговете,
и колко още дни и нощи
ще търсим нови чудни мигове...?
Ти вземай светлина от всеки миг,
на всеки миг дарявай светлина,
събирай ценни мигове и ги пази,
за после... след като настъпи мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...