Nov 20, 2008, 12:46 AM

На всеки миг дарявай светлина

  Poetry
1K 0 7


Какво е мигът...?
Една открадната целувка във дъжда,
една сълза, стаена във очите,
един изтръгнат вик сред тишина,
една усмивка, сгряла пак очите.
Едно дръвче, за пръв път дало плод,
едно надничащо събудено кокиче,
една звезда, изгряла в небосвода,
едно нашепване... Обичам те...
Едно желание да споделиш света,
една душа, към теб затичана,
една ръка, едно сърце туптящо,
една любов, узряла през годините.
И колко мига ни остават още -
докрай ще се изнижат миговете,
и колко още дни и нощи
ще търсим нови чудни мигове...?
Ти вземай светлина от всеки миг,
на всеки миг дарявай светлина,
събирай ценни мигове и ги пази,
за после... след като настъпи мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...