На върха на устните...

14 янв. 2011 г., 16:05

Поэзия » Любовная

850 0 4

Усмивката във погледа ми пали

ръцете ти - студени дълбини,

походката ми сякаш те изгаря -

замислено ме следваш ти...

Повеждам те - към рая или ада,

очите ти ме търсят във нощта,

целувката ни е звезда в безкрая

на недокоснатия пламък - любовта...

Тя страстно ни върти във водопада

на ласки, на замислени искри,

дъхът ни учестен поваля

слънцата на самотните ни дни...

Завинаги така ще си останем -

със нежност на върха на миглите,

две птичета сме - със мечти се галим,

а любовта e... на върха на устните...

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2011-01-15T05:41:25+02:00

Нежно и влбено. Много красота лъха от него!
Laska (Ласка Александрова)

2011-01-14T21:15:22+02:00

"две птичета сме - със мечти се галим,
а любовта e... на върха на устните..."

много хубаво!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2011-01-14T21:08:00+02:00

Стихотворението много ми хареса, деликатно, нежно, образно и едновременно с това ме плени с ритъм, с наслагване на емоция... Благодаря! Сърдечни поздрави!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-01-14T18:27:46+02:00

"а любовта e... на върха на устните..."
Там е, за да я изречеш, пренапишеш и усетиш!
Поздрав!