аз за теб обичам да мечтая,

мечтая, но не,  не те желая.

Не вярвах, че те има, съвършеният ми Бог!

Така прекрасен, като диамант в пустиня.

Ясен ден след дълга нощ!

Не, не вярвах, че те има, 

но реален си, мъжът-мечта!

Не, не мога да те имам и не те желая!

Повече обичам да те гледам,

теб, жена ти, малката ти дъщеря.

Ти даде ми надежда, че и други има като теб

и ще срещна принц прекрасен, като теб!

Твоята усмивка ме огрява, топли ме и съживява.

Ясен ден след тъмна нощ!

Аз не вярвах в любовта

и не вярвах, че те има, моят Бог свещен!

Аз не искам да те опознавам, 

остани си Ясен ден за мен!

Кажи ми пак, че се радваш да ме видиш!

Но никога не ме изпращай, не!