На Ясен
аз за теб обичам да мечтая,
мечтая, но не, не те желая.
Не вярвах, че те има, съвършеният ми Бог!
Така прекрасен, като диамант в пустиня.
Ясен ден след дълга нощ!
Не, не вярвах, че те има,
но реален си, мъжът-мечта!
Не, не мога да те имам и не те желая!
Повече обичам да те гледам,
теб, жена ти, малката ти дъщеря.
Ти даде ми надежда, че и други има като теб
и ще срещна принц прекрасен, като теб!
Твоята усмивка ме огрява, топли ме и съживява.
Ясен ден след тъмна нощ!
Аз не вярвах в любовта
и не вярвах, че те има, моят Бог свещен!
Аз не искам да те опознавам,
остани си Ясен ден за мен!
Кажи ми пак, че се радваш да ме видиш!
Но никога не ме изпращай, не!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Илиева Всички права запазени
