17 мая 2008 г., 23:13

Начало... след край 

  Поэзия
723 0 11
 

Удавих се

       във тиня -

за да живея пак.

(Но по-красиво)

 

Ударих се,

       но мина -

за да разсея мрака

(във бясната пустиня).

 

Направих се,

       че гина

под силата на смъртен грях.

(Но върна се сърцето - самодиво)

 

Изправих се

        пред зима -

да, без любов, но и без капка страх:

(Не прося, аз никога не диря милостиня)...

 

 

                                                                                                                         3.10.2004г.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??