Начало... след край

Поезия

1.2K 0 11

Удавих се

във тиня -

за да живея пак.

(Но по-красиво)

Ударих се,

но мина -

за да разсея мрака

(във бясната пустиня).

Направих се,

че гина

под силата на смъртен грях.

(Но върна се сърцето - самодиво)

Изправих се

пред зима -

да, без любов, но и без капка страх:

(Не прося, аз никога не диря милостиня)...

3.10.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

KurtiCatA (Едно Такова)

чай вместо лед

2008-06-12T14:36:10+03:00
Милуша (Милуш Хвойнев)

Ами как да не ти се радва човек, това е толкова силно, чист израз на преживяно нещастие, както и на последвалото изправяне (а дали няма и надежда и решимост да намериш покой и щастие, и това да те води) след него, което е предимство най-вече на силните духом, а ти май си точно такава, В.

Послепис: Здравейте на всички

2008-05-26T22:04:52+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

и едно -супер от мен!

2008-05-20T08:25:51+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

Всички сте сладури...само аз ли съм най-лошата в този сайт?! ;Р

2008-05-19T23:43:30+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Ти си... и това си е!
Поздрави от пустините на XXXX!

2008-05-19T23:20:10+03:00