Удавих се
във тиня -
за да живея пак.
(Но по-красиво)
Ударих се,
но мина -
за да разсея мрака
(във бясната пустиня).
Направих се,
че гина
под силата на смъртен грях.
(Но върна се сърцето - самодиво)
Изправих се
пред зима -
да, без любов, но и без капка страх:
(Не прося, аз никога не диря милостиня)...
3.10.2004г.
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
