May 17, 2008, 11:13 PM

Начало... след край

  Poetry
1.2K 0 11
 

Удавих се

       във тиня -

за да живея пак.

(Но по-красиво)

 

Ударих се,

       но мина -

за да разсея мрака

(във бясната пустиня).

 

Направих се,

       че гина

под силата на смъртен грях.

(Но върна се сърцето - самодиво)

 

Изправих се

        пред зима -

да, без любов, но и без капка страх:

(Не прося, аз никога не диря милостиня)...

 

 

                                                                                                                         3.10.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • чай вместо лед
  • Ами как да не ти се радва човек, това е толкова силно, чист израз на преживяно нещастие, както и на последвалото изправяне (а дали няма и надежда и решимост да намериш покой и щастие, и това да те води) след него, което е предимство най-вече на силните духом, а ти май си точно такава, В.

    Послепис: Здравейте на всички
  • и едно -супер от мен!
  • Всички сте сладури...само аз ли съм най-лошата в този сайт?! ;Р
  • Ти си... и това си е!
    Поздрави от пустините на XXXX!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...