27 сент. 2007 г., 14:06

Началото...

1K 0 12

Забързана, объркана, разколебана,
с разрошена от вятъра коса
вървя към теб съвсем смълчана
и с протегната напред ръка.

Ти беше там - не го очаквах.
Не вярвах, че е истина това -
на среща с непознат отивах
като на сън и на лъжа.

Погледна ме с въпрос в очите,
усмивка устните заля
и под светлината на звездите
тръгнахме сред шумната тълпа.

Вървях безпаметна и безтегловна.
Понесох се в диханието на нощта,
обгърната от смях и музика гальовна,
без да предполагам за клопките на любовта...


25.09.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Врабчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...