27 сент. 2007 г., 14:06

Началото...

1K 0 12

Забързана, объркана, разколебана,
с разрошена от вятъра коса
вървя към теб съвсем смълчана
и с протегната напред ръка.

Ти беше там - не го очаквах.
Не вярвах, че е истина това -
на среща с непознат отивах
като на сън и на лъжа.

Погледна ме с въпрос в очите,
усмивка устните заля
и под светлината на звездите
тръгнахме сред шумната тълпа.

Вървях безпаметна и безтегловна.
Понесох се в диханието на нощта,
обгърната от смях и музика гальовна,
без да предполагам за клопките на любовта...


25.09.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Врабчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...