27.09.2007 г., 14:06

Началото...

1K 0 12

Забързана, объркана, разколебана,
с разрошена от вятъра коса
вървя към теб съвсем смълчана
и с протегната напред ръка.

Ти беше там - не го очаквах.
Не вярвах, че е истина това -
на среща с непознат отивах
като на сън и на лъжа.

Погледна ме с въпрос в очите,
усмивка устните заля
и под светлината на звездите
тръгнахме сред шумната тълпа.

Вървях безпаметна и безтегловна.
Понесох се в диханието на нощта,
обгърната от смях и музика гальовна,
без да предполагам за клопките на любовта...


25.09.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Врабчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...