Sep 27, 2007, 2:06 PM

Началото...

  Poetry
1K 0 12

Забързана, объркана, разколебана,
с разрошена от вятъра коса
вървя към теб съвсем смълчана
и с протегната напред ръка.

Ти беше там - не го очаквах.
Не вярвах, че е истина това -
на среща с непознат отивах
като на сън и на лъжа.

Погледна ме с въпрос в очите,
усмивка устните заля
и под светлината на звездите
тръгнахме сред шумната тълпа.

Вървях безпаметна и безтегловна.
Понесох се в диханието на нощта,
обгърната от смях и музика гальовна,
без да предполагам за клопките на любовта...


25.09.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Врабчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...