23 мар. 2010 г., 09:40

Началото...

634 0 8
Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде.
И аз пристигнах.
Отронваха се есенни листа.
Запя камбана и валеше пролет.
Небето се окичи със ята.
Не тръгваха.
Те идваха отново.
Изпълниха се дните с нежен звън.
А морзът на безбройните светулки
предаваше най-прелестния химн -
Началото...
във края на Октомври...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Ивон! Радвам се, че ти хареса и ти благодаря, че се спря!
    ---
    Мила Ласче, благодаря ти за прекрасното присъствие,мила! Една топла прегръдка за теб!!!
  • хубав стих!
  • Да ти се сбъдне, Ангел! Пожелавам ти го! Защото е най-красивото нещо на света!
    ---
    Обичам те! И всичко е.. и стига! Усещам го с цялата прелест на красивото чувство, което нося в себе си, Боби...
    Благодаря ти, че си тук. И за топлината, която струи от всяка твоя дума ти благодаря, принце...
    ---
    Благодаря ти, Гали! Радваш ме!
    ---
    Благодаря ти, мила! За мен е удоволствие присъствието ти, Кирилка!
    ---
    Ах, Люсил, правиш денят ми да сияе! Благодаря ти!!!
    ---
    Радвам се, че си тук, мила Селвер! Приеми моята благодарност за добрите думи!
    ---
    Чудесна си, Никол - както винаги! Благодаря ти!!!
  • хубаво...междусезонно...
  • Сила и сигурност! В отличен поетичен резултат! Поздрави, Люси!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...