23.03.2010 г., 9:40

Началото...

640 0 8
Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде.
И аз пристигнах.
Отронваха се есенни листа.
Запя камбана и валеше пролет.
Небето се окичи със ята.
Не тръгваха.
Те идваха отново.
Изпълниха се дните с нежен звън.
А морзът на безбройните светулки
предаваше най-прелестния химн -
Началото...
във края на Октомври...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Ивон! Радвам се, че ти хареса и ти благодаря, че се спря!
    ---
    Мила Ласче, благодаря ти за прекрасното присъствие,мила! Една топла прегръдка за теб!!!
  • хубав стих!
  • Да ти се сбъдне, Ангел! Пожелавам ти го! Защото е най-красивото нещо на света!
    ---
    Обичам те! И всичко е.. и стига! Усещам го с цялата прелест на красивото чувство, което нося в себе си, Боби...
    Благодаря ти, че си тук. И за топлината, която струи от всяка твоя дума ти благодаря, принце...
    ---
    Благодаря ти, Гали! Радваш ме!
    ---
    Благодаря ти, мила! За мен е удоволствие присъствието ти, Кирилка!
    ---
    Ах, Люсил, правиш денят ми да сияе! Благодаря ти!!!
    ---
    Радвам се, че си тук, мила Селвер! Приеми моята благодарност за добрите думи!
    ---
    Чудесна си, Никол - както винаги! Благодаря ти!!!
  • хубаво...междусезонно...
  • Сила и сигурност! В отличен поетичен резултат! Поздрави, Люси!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...