7 февр. 2014 г., 00:06

Началото!

670 0 1

Тежка пушка нарамих,
но няма на кого да изкрещя – Напред!
В кръвта си собствена, преди да се удавя,
с горещата багра червена ще напиша
                                                         последния
                                                                       този
                                                                           куплет.

Да отворя душите на орда глупци, 
почитайки цветните листи – пари.

Соломоновите мини за мен те ще бъдат,
да изцеля аз техните слепи очи.

Не искам в последния си миг проклет
 да забравя, че бях чужд в страшния
                                                            градски
                                                                  балет.
Не искам в последния си стон разнесен
да помня, че остaнах нечут, неразбран, един
виждащ и от любовта заслепен, завинаги сам.
Само със смъртта в сложно танго безконечно – опиянен.

Не искам награди, а само един последен мой завет,
 че загинах, за да продължат моето дело,
  а не да изричат  – Умря той поет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми това откровение, Васил!

    Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....