Тежка пушка нарамих,
но няма на кого да изкрещя – Напред!
В кръвта си собствена, преди да се удавя,
с горещата багра червена ще напиша
                                                         последния
                                                                       този
                                                                           куплет.

Да отворя душите на орда глупци, 
почитайки цветните листи – пари.

Соломоновите мини за мен те ще бъдат,
да изцеля аз техните слепи очи.

Не искам в последния си миг проклет
 да забравя, че бях чужд в страшния
                                                            градски
                                                                  балет.
Не искам в последния си стон разнесен
да помня, че остaнах нечут, неразбран, един
виждащ и от любовта заслепен, завинаги сам.
Само със смъртта в сложно танго безконечно – опиянен.

Не искам награди, а само един последен мой завет,
 че загинах, за да продължат моето дело,
  а не да изричат  – Умря той поет!