Началото

8 окт. 2024 г., 18:50

Поэзия » Философская

136 1 2

Аз ти казах, не пролетта,

есента е началото –

трябва да окапват листата

и да изгнива презрялото,

да се пука жадна кората

и смола да лепне по ствола,

да тежи на земята уханието,

пот да съхне по кожата гола,

да прегорят радостта и страданието.

Все по-бавно да вае насладата

своя кошер и в процепа тесен

да ни види и познае в устите ни

свойта форма и своята песен.

Пътища глъхнат под собствена прах,

хора без поглед се взират.

Горско букетче за чай ти набрах –

другите друго, мисля, събират.

Вятър в клони пращи и тъмнее,

близо небето изстива до бялото,

а в краката ми шума умира, но пее.

И това е, ти казах, началото.

Ще останем прегърнати ние,

ще изпратим последното ято

и сълзата в дъжда ще се скрие.

Есента е узрялото лято.

Произведение участвует в конкурсе: